Изкуство

„Амонит“ – две жени между любовта и болката

Нещо за гледане

„Амонит“ – две жени между любовта и болката

Снимки: Courtesy of Neon

След „Каръл“, в който Кейт Бланшет и Руни Мара великолепно пресъздават любовта между две жени, ми е трудно да харесам толкова много друг куиър филм. Затова и към „Амонит“, който трябваше да дебютира в Кан през май 2020, но го направи през есента в Торонто, подходих без очаквания. Още повече че ми напомни малко на „Портрет на момиче в пламъци“ още преди да го гледам и въпреки факта, че главните роли са поверени на Кейт Уинслет и Сърша Ронан, което само по себе си е предпоставка за нещо, на което трябва да се даде шанс.

Името на филма идва от амонитите – изчезнал вид мекотели от времето на динозаврите, които били със спираловидна черупка, защото точно такива търси Мери Анинг (Кейт Уинслет) край бреговете на Лайм Реджис през 40-те години на XIX век. Героинята е създадена по реално съществувала историческа личност – палеонтолог със същото име.

Мери живее единствено с майка си, която е загубила всичките си останали деца. Двете почти не говорят, а някъде между мълчанието им се е спотаила болката. От загубата, от липсата на топлина, от липсата на любов. Липса, която Мери се опитва да запълни с поредните няколко вкаменелости, събрани в кошницата си.

Изумителна е Кейт Уинслет, дори и в мълчанието си. Пестелива откъм думи е героинята й, дори когато в живота й се появява случаен турист, който я моли да приеме за помощник меланхоличната му съпруга – Шарлот Мърчисън (Сърша Ронан). Млада, изящна, не по-малко мълчалива и с не по-малко болка, криеща зад финото си тяло. Единствената причина, за да каже „да“ студената Мери Анинг, са парите, които ще получи за това. За Шарлот изборът е безразличието, тишината и бурното море, което не успява да удави загубата й, но едва не я погубва.

Някъде между живота и смъртта, между вкаменелостите, между мълчанието и приглушената от свещи светлина, пламва страстна връзка между двете жени. Толкова различни и толкова заедно. Две жени между любовта и болката. Две жени, които нямат нужда от много думи, за да я споделят. Интимността, погледите и морският бряг са достатъчни, за да приютят сърцата им, които са забравили да обичат. За да заобичат отново. За да се усмихват отново.

Дали двете ще останат заедно? Дали една такава забранена любов между две жени може да премине отвъд безлюдния бряг? Дали може да излезе извън тясното легло, което споделят Мери и Шарлот? Финалът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. „Мисля, че „Амонит“ е разказ за силата на любовта и дълбоката интимна, човешка връзка, за силата на надеждата, от която много от нас се нуждаят в този момент, когато са физически изолирани и се чувстват самотни“, споделя режисьорът Франсис Лий.

И той успява да ни даде надежда, да покаже, че ничия самота не е вечна, че любовта между две жени може да бъде също толкова силна и също толкова възможна (и Кейт, и Сърша са достатъчно убедителни в играта си), независимо от времето, в което е изживяна, защото понякога тя е единственото ни спасение. От болката.

 

И още няколко филма, които показват силната любов между две жени