Изкуство

5 книги антиутопии, които доказват, че не живеем в най-страшните времена

Ако не вярвате, (пре)прочетете някоя от тях

Антиутопиите или дистопиите представят апокалиптични тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и др. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми, игри, граничещи между фантастичното и реалното, като в последно време те възвърнаха славата си не само покрай сериала "Историята на прислужницата" по едноименния роман на Маргарет Атууд, но и като опит за сравнение с предизвикателствата, пред които сме изправени около пандемията на коронавирирус по света.

Намирам ги за много подходящи четива именно сега, когато сме принудени да се изолираме социално и да останем повече от обикновено между четирите стени на домовете си. Не за друго, а за да си дадем сметка, че все още не ни е забранено да четем книги, да бъдем с любимите си хора и да се забавляваме, пък било и то у дома. 

"1984" – Джордж Оруел

Романът разказва за живота на героя Уинстън Смит и пресъздава представата на Оруел за тоталитарната държава, която има абсолютен контрол върху всяко действие и мисъл на своите поданици чрез всеобхватно наблюдение, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Действието се развива в  супердържавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация. Много от темите от книгата са останали като нарицателни в културата, като най-голяма популярност е придобила тази за Големия брат, който ни наблюдава и манипулира. 

И още ... 


"451 градуса по Фаренхайт"  Рей Бредбъри

Романът на Бредбъри описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене. Главният герой на романа е Гай Монтаг – пожарникар, който не гаси пожари, а ги създава, като гори книги. А книгите са забранени и подлежат на изгаряне, докато малка опозиционна група от хора-книги не се заема да спаси духовното богатство за следващите поколения, като всеки от членовете ѝ научава наизуст някоя книга, за да я "съхрани". По времето, в което Бредбъри пише антиутопията си, "маккартизмът" в САЩ е в разгара си. Това политическо течение от края на 1940-те и 1950-те години на 20 век, инициирано от републиканския сенатор Джоузеф Маккарти, включва практика на обвиняване в подривни дейности и заговор, в повечето случаи без реални или доказателства. 

И още ... 


"Историята на прислужницата" – Маргарет Атууд

"Историята на прислужницата" е потресаваща антиутопия и някои неща вероятно ви изглеждат не само ужасяващо жестоки и унизителни, но дори невъзможни. Само че ще ви изненадам, като ви споделя, че през 2012 г. самата Атууд споделя пред The Guardian: "Докато пишех, спазвах следното правило – да не включвам неща, които хората никога не са извършвали в даден момент и на дадено място по света. Не исках да бъда обвинена в сътворяването на мрачни сюжети". Шокиращо, нали?

Оказа се, че антиутопията е вдъхновена най-вече от пуританството, но освен това и от последиците от Студената война. Канадката Маргарет Атууд я пише през 1985 г., когато Стената все още разделя Запада от Изтока, а навсякъде цари чувство на несигурност.  В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

И още ... 


"Никога не ме оставяй" – Казуо Ишигуро

В какво се изразява човечността? Хуманно ли е един човешки живот да бъде прекъснат без право на избор в името на друг? Нима хората могат да бъдат заменяеми? Ишигуро създава сюжет с антиутопичен привкус, в който търси отговор на въпроса дали трябва всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. В "Никога не ме оставяй" 31-годишната Кати Х. започва своя разказ в момент, когато, след почти дванадесетгодишно служене в помощ на донорите, трябва да навлезе в нов етап – този на донорството, който ще доведе и до нейната смърт. Така тя решава да направи ретроспекция на своя живот, за да го осмисли и сякаш да се сбогува с всичко, което е обичала. За да направи невероятно разкритие ... 

И още ... 


"Портокал с часовников механизъм"– Антъни Бърджес

"Портокал с часовников механизъм" е явление в световната литература. Авторът на това прозрение за неизбежния бунт срещу обезличаващата Система е един от социалните пророци на ХХ век, признат още приживе за класик на модерния роман. За трайната слава на книгата допринася и въздействащата ѝ екранна версия, създадена от друг гениален бунтар – режисьора Стенли Кубрик. Филмът от 1971 г. е култов и е признат от критиката за един от 100-те шедьовъра на световното кино, въпреки че не включва последната глава от книгата. А историята на 15-годишния Алекс и бандата му от разглезени и агресивни хлапаци наистина хваща за гърлото и не ви пуска, докато не затворите и последната страница. 

 

6 книги за силата на живота по време на изпитание