Да се заредим с емоции в цвят в спокойния неделен следобед с обиколка из столичните галерии. Отворете очите и сетивата и заповядайте на колоритна разходка в уюта на изложбените зали.
Сами или в приятна компания нека си подарим доза изкуство и избягаме поне за малко от ежедневието.
„Явор Цанев (1956 – 2014). Метаморфози“
Двореца
Изложбата може да разгледате до 2 юли 2023 г.
В ретроспективната изложба са включени графични, живописни и скулптурни произведения, собственост на семейството на автора, от фондовете на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Графичния кабинет при Международното биенале на графиката – Варна, Художествената галерия – Добрич, Художествената галерия „Илия Бешков“ – Плевен и частни колекционери.
Експозицията е съпътствана от каталог, чийто съставител е съпругата на художника Тоня Цанева.
Изкуството на Явор Цанев се ситуира между 1981 и 2014 – годината, в която са създадени последните му произведения. Художник с безспорен талант, надарен с интелект и задълбочени познания, той е пример за творец, за който изкуството не е само умение и вдъхновение, а духовен път в сътворението на един нов свят, огледален на неговия вътрешен творчески свят, богат с представите за красота, етика, философия и историческа вечност.
„Родовата му памет на човек, израснал на брега на морето във Варна – там, където се срещат генетично преплетени културите на различни народи, на хора от различни етноси, свързани в една общочовешка историческа зависимост – отваря от ранни години съзнанието му към различни философски и религиозни идеи, на идващи още от древността езотерични учения и духовни практики на Изтока и Запада. В неговото съзнание те изплуват като възкресени визуални образи, които пренасят мистериите на древността в реалността ни. В тях е въплътена хармонията на класическия идеал за красота от Древна Елада през Рим и елинизма, през епохата на Възраждането и на романтизма, за да можем най-общо да отнесем индивидуалния стил на произведенията му към духа на постмодернизма.” обобщават организаторите на изложбата
Има още...
"Живописни откровения" – ретроспективна изложба на Дора Бонева
Nuance Art Gallery
Изложбата може да разгледате до 7 май 2023 г.
“Живописни откровения” е изложба, която представя поглед към различните етапи в творчеството на Дора Бонева /1936 – 2021/ наред със съпътстващия каталог “Дора Бонева, представена от Иван Маразов”, който беше отпечатан началото на тази година.
За експозицията Марта Левчева, дъщерята на Дора Бонева, споделя:
“В културния оазис на галерия Нюанс ще имате възможност да видите "Живописни откровения" на Дора Бонева и да погледнете от една интересна гледна точка, без претенции за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни творби, творби от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година могат да изненадат зрителите. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и "истинска светлинна феерия " в дипломната и работа Балерини – 1959 г., както я нарича проф. Иван Маразов.
Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), понякога с чаша кафе, но винаги много красива! Това изключително елегантно присъствие с лекота и небрежна дистанция виждаме и в картините ѝ, но само на пръв поглед. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев нарича четката и " тежка " и мъжка – в най-добрия смисъл, а в същото време тя е деликатна и съзерцателна, както я нарича проф. Маразов.”
В поканата за изложбата от галерията припомнят и думите на съпруга на Дора Бонева – Любомир Левчев :
„Тя има удивителна вътрешна устойчивост, която се предава на картините като изчистена простота и обобщеност. Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата – една дълга редица от пейзажи без хора ("за мащаб") – ритуално нарушение на канона – пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят. Тих протест към световната съдба."
Има и още....
„РАЗМИНАВАНЕ” – изложба живопис на Любомир Савинов
Stubel Gallery
Изложбата може да разгледате до 3 май 2023
Определят го като драматичен художник, индивидуалист, вглъбен в своя вътрешен мир, а живописта му все още остава загадка за мнозина. В „РАЗМИНАВАНЕ” художникът подрежда предимно картини от 60-те години, непоказвани до днес.
Роден през 1941 г. в София, Любомир Савинов е „сред дълбоките и автентични творци, появили се в художествения живот през 60-те години на миналия век, но цялостното му изграждане и развитие сякаш съзнателно остава извън всякакви общи или групови тенденции.” описват накратко творчеството на автора от галерия „Стубел”.
„През 1970 г. завършва стенопис в Художествената академия в ателието на проф. Георги Богданов. Още в студентските си години Любомир Савинов открива сродните си души – Маргарит Цанев и Иван Георгиев –Рембранда – „емблематични фигури на неподчинение“. "Внимание заслужава тяхното иронично-дистанцирано отношение към наложените норми, носено като вътрешно отрицание и опозиция. В академията получават красноречива характеристика: не се поддават на обучение и внушение от страна на преподавателите" , пише изкуствоведът Галя Декова.
След дипломирането творби на Любомир Савинов неколкократно са отхвърляни от комисията, осъществяваща подбора за Общите художествени изложби. Това отчуждава автора от организирания художествен живот, но не го обезсърчава да рисува, успявайки да съхрани своя стремеж към себеизразяване, освободен от идеологическите догми на времето.
Едва през 1987 г. представя свои творби в самостоятелна изложба на Шипка 6, а три години по-късно е приет за член на Съюза на българските художници. През следващите години Любомир Савинов подрежда още шест самостоятелни изложби, а през 2013 г. е удостоен с националната награда за живопис „Захарий Зограф“.
"Случаят „Савинов“ е уникален не само в нашата история, но, отнесен към европейската практика, се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива" , споделя Светлин Русев при откриването на изложба на автора през 2014.
И още...
„TWENTY“ Бойко Колев, изложба живопис
Art Gallery Paris
Изложбата може да разгледате до 12 май 2023
В рамките на поредицата специални изложби за 20-та годишнина на галерията от екипа на „Париж“ ни канят на среща с творчеството на известния художник – хиперреалист Бойко Колев .
В уютното пространство на галерията са представени произведения изпълнени с присъщата за автора техника в стила на хиперреализма, които показват различни предмети, плодове и птици, зад които стоят истории, преживявания и спомени.
„Красиви гладки камъчета или малки раковини ще нашепват за отминалото лято, но и ще припомнят, че скоро пак ще ги видим, стари ключове ще приканват да отворим скърцащата врата на любимата ни кирпичена къща, а едни подкови ще разказват за пътищата, които са извървели, когато са били нови, лъскави и здрави. В прогорелите кибритени клечки пък ще видим метафора на животите ни, в които някои са повече изгорели, а други са по-съхранени. Скъсаните карти за игра ще ни разкажат за една голяма загуба и може би неслучайно ще лежат върху счупена пейка, която прилича на кръст. А моливите ще продължават да рисуват своите щрихи в синьо, жълто и червено. Всички тези картини не са просто майсторски нарисувани предмети, а са едни малки извадки, метафори и най-вече разкази. За тъгата, за живота, който все повече се натрупва, натежава, побелява, за миналото, което оставя своите следи, но и за бъдещето, което винаги ни очаква, което ни иска и приканва. Истории, които всеки може да прочете различно, да ги довърши както на него му се иска и да открие своя собствен прочит на света.” се казва в официалната покана за събитието
Бойко Колев е сравнително пестелив на самостоятелни изложби, поради естеството на трудоемката техника, която придобива не в Художествената академия, а изследвайки и копирайки години наред картините на най-големите световни художници като Леонардо да Винчи, Ван Гог, Рафаело, Брьогел, Салвадор Дали, Рене Магрит и много други. После преминава към своя собствен модерен стил, но в основата му стои тази техника, която е неизменна част от неговото лице. „Галерия „Париж“ е горда, че първата му самостоятелна изложба вече не с копия, а с авторски картини, се случи в нейното пространство и оттам името Бойко Колев заживя своя собствен живот, изгради се и създаде вярна публика. И сега, отново дойде моментът, в който да се срещнат художник и зрител, за да си разкажат един на друг своите малки и големи петнадесет истории.” споделят още от галерията
Изложбата може да се разгледа на живо, както и онлайн на www.gallery-paris.com
Има още...
Проект „Преминаване – траектории във времето“ юбилейна изложба на Станислав Памукчиев
„Депо 80“, галерия „АРТЕ“
„Депо 80“, в галерия „АРТЕ“ е съществена част от големия проект, по повод 70 годишнината на художника, разположен основно на първия етаж в изложбен център СБХ, Шипка 6.
Експозицията в „АРТЕ“ е паралелна изложба, представена като времева ниша, депо – хранилище на 80-те години, началото на творческото развитие на автора, на неговите пластични, стилистични и тематични търсения.
Според официалната покана за изложбата:
„Това десетилетие може да се раздели на първи „Търновски“ период /до 84 година/, в който устойчиво стои интерес към участта на „малкия“ човек, на симпатия и разпознаване в неговите житейски страсти, болки, надежди.
80-те за художника са период на много интензивна работа. Пластическите експерименти, рисунъчната деформация и експресия на формата, плътната живописна, магмена повърхност, тъмен колорит, въплътяват и правят видими напреженията и драмата на човешкото съществуване.
В хода на времето се появяват настойчиво теми като: човекът в неговата социална среда; биографични мотиви; човешкото тяло; темите „Брод“, „По реката“, „Труд“, „Антитеза“, „Мъжът и жената“. Нарисуваните персонажи са в предела на своята телесна, емоционална и духовна ранимост. Оставени са в болката на своята участ, приели са да я срещнат и възнегодуват. Хора в изпитанието на повседневното си битуване, изправени пред бездната на непрогледното битие, с някакво неясно метафизично очакване.
Стоицизмът и достойнството в разкриването и приемането на екзистенциалната драма, активират съпричастие, споделена болка, но и усилие, воля за защита на човешкото, въставане срещу парализиращата детерминираност, и трескаво търсене на смисъл и спасение.”
