Намира се на мястото на бившия ресторант “Пето авеню”, на ъгъла на ул. “Раковски” и бул. “Левски”. Уютно, задушевно, добре осветено. За мен последното е от особено значение – просто обичам да виждам какво имам в чинията си. Седнахме на покритата тераса, чиято газова лампа в комбинация с топлото време навън направи вечерта повече от приятна. Сервитьорът в началото не намираше много поводи да ни навестява, но след размяна на няколко реплики, неговите – доста фамилиарни, нещата се подредиха някак си. Поне ако приемем, че обръщението “госпожо” би могло да се употребява по три пъти в изречение...
За храната. Поръчахме микс от зелени салати с чери, авокадо и печени на грил скариди, която оправда надеждите ни за балансиран вкус и свежест. Хубаво е, че на масата имаше мокри кърпички, с които да си изчистим ръцете след скаридите. Опитахме предястие от броколи и карфиол със сирена, а за основно поръчахме скалопини с манатарки и лазаня с рагу болонезе.
За скалопините мога да кажа, че бяха леко загорели, но въпреки това - вкусни Лазанята обаче беше механичен сбор от доматен сос, кайма и паста, без никакъв общ знаменател. Скалопините ги изядохме, но лазанята остана, като сервитьорът си направи труда да попита защо не ни харесва, а да обясниш защо едно ястие няма нищо общо с истината, е много трудно.[[more]]Не мога да не споделя проблема с тоалетната, която е само една за цялото това заведение, и се намира, кой знае защо, точно пред кухнята. Когато пред нея неминуемо се образува опашка, отгоре й връхлитат сервитьори с подноси, и сред взаимни извинения и повдигане на рамене всички достигат до очевидния извод, че нещо не е наред.
Смятам, обаче, въпреки нееднозначния си първи опит да повторя, за да опитам пицата и пастата – може да ме изненадат с добро. Тоалетната едва ли ще бъде преместена, но пък мястото само по себе си е доста приятно и заслужава втори шанс.
