Имам наблюдение, че страниците и сайтовете за т.нар. “духовна храна” изостават по предпочитание в сравнение с тези за удобни начини за приготвяне на самата храна, за висш пилотаж в готвенето, за кулинарни арени, за бързо-лесно-вкусно и много други.
И макар да споделям напълно мирогледа „Не живея, за да ям, а ям, за да живея“, знам, че всеки, който нехае за това, с какво се храни, обрича тялото си на изпитание. И оттук идва и противоречието, тъй като добре осъзнавам, че отношението към храната е отношението и към мен самата. Тялото или материалната част от нашето съществуване също трябва да бъде ценена и подложена на добро съществуване.
С огромно възхищение следя и гледам красиви кулинарни страници и канали и се информирам за най-добрите в това изкуство. Гледам с часове и се удивявам на лекотата, с която творят шеф-готвачите в тях. Изглежда ми, че всичко е нагласено. Не може аз да отделям толкова време, а те да сътворяват буквално чудеса, при това за броени минути. Крайният резултат често е показан като добре премислен, но винаги е изненадващ и дори надминаващ очакванията.
Дали опитвам да направя нещо в кухнята от видяното? Печката и това, което тя може да ми погоди, са моето недоказано поприще. Дали бих й иззела заслугите – не, няма с какво да се гордеем нито тя, нито аз. Въпреки моите опити сферата е много интересна. Тя е изключително динамична и призната за вид изкуство. Едни от най-добрите виртуози, за мен, тъй като изобщо не бих могла някога да направя сладки от дребни до най-големи торти, са майсторите-сладкари. Те са направо безмилостни, творящи безспорни изкушения.
На пръв поглед споделят по-скоро хедонистичното начало, на насладата, на чревоугодничеството, на разхищението чрез храната. Но ако потърсим и друга страна, бихме прозрели и дълбоко философското, че е достатъчна и само една хапка. От която сетивата ни и да потръпнат.
[[more]]Творенията им ме зареждат положително. Страницата на Мина Бакалова привлече наскоро моето внимание. Мина е призната вече като майстор-сладкар на световно ниво, въпреки че това не е нейна професия, а само част от отношението, което демонстрира към свои приятели. Има статии за нея в специализираното британско списание Good Food, в което са показани едни от нейните шедьоври. Корица с нейната торта-паун прави нашето момиче още по-прочута в друго специализирано издание Cake Central Magazine. Тази година през септември тя отново участва в същото списание, в рубриката „Мода“ в областта. Варненката се радва на изключителен интерес, има фенове из цяла България и отвъд. Нивото и успехите й са на международната сцена.
След многобройни запитвания, тя е категорична, че ще намери време, за да организира курс по захарна декорация, за които всички заинтересувани могат да се информират от страницата й или да й пишат. Щом видях тортите, които е сътворила като изненади за нейни приятели, разбрах, че именно техният завършено кокетен стил много ще ви допадне. Тези нейни причудливи и изключително стилни изненади са неочакван сюрприз. А отношението, коeто издават е изключително топло и с много усет за красота. Насладете се и вие като видите част от тях. Всичко, което виждате, се яде, независимо от това, че прилича на интериор към сама торта.
