В малкото дни, в които можех да се насладя на морския бриз, стъпките в пясъка и игрите сред вълните, трябваше да отделям и някакво време за работа. Някак не си представях да я върша, затворена в хотелска стая, особено когато морето е само на ръка разстояние. Така се озовах в Studio More, коуъркинг пространство, и то в Синеморец, където не съм предполагала, че ще попадна точно на такова място. Така че, ако не ви се тръгва от морето все още, а работата ви позволява тази мобилност, можете да действате точно тук. Поне до края на септември.
Зад създаването стоят едни прекрасни млади хора – Стефка и приятелят й Явор. „С него се познаваме вече 10 години и той искаше да си има споделено работно пространство – още преди изобщо да се срещнем и преди да има такива на нашите ширини (тогава имаше само InitLab, който си беше свърталище на програмисти, а не съвсем работно пространство за всеки)“, споделя Стефка. Търсенето им така и не ги отвежда на правилните места и в крайна сметка си наемат офис в коуъркинг места в София – първо в Soho, сега в Cosmos. Свободата да работят откъдето си поискат обаче ги отвежда преди 6 години в Синеморец, където пускат котва за цял цезон.
„Първоначално работехме по барове и кафета, но интернета беше труден, масите неудобни за цял ден и започнахме да се замисляме да направим място за работа за нас и наши хора“, разказва още тя. На третото лято, след като избират Синеморец за свое любимо място, намират една четирикрака дама в гората в Ахтопол, на която веднага й допаднал техния начин на живот.
„Така се сдобихме с куче, което за малко да кръстим Море (в крайна сметка я кръстихме Варвара, а Море остана за име на коуъркинга).“ Покрай разходките с нея откриват и пространството, което в крайна сметка днес е Studio More, а тогава било само един груб строеж, зарязан от 2009 година.
Интериорът правят изцяло сами, като им помага опита от работата по кафетата, защото много им харесала възможността да работиш в различни позиции и много държали да има високи барове по прозорците, но и ниски меки кресла, и пуфове, както и Пилатес топки, и разбира се, офис столове.
„Много е удобно и определено виждаме как дели хората на два вида – едните си харесват място и си го декорират и обитават с всички сили, другите (като нас) сутрин обичат да седнат на ниско и да пият кафе, по обяд се покатерват на високите столове със сироп в ръка, а следобед излизат на пуф или на възглавниците отпред“, разказва още Стефка.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...