„София диша“ беше едно от любимите ми събития в спокойното софийско лято през последните години. Затворената и празна улица „Шишман“, любима на всички софиянци, със стари къщи и малки магазинчета, пиано на улицата и импровизирани малки масички със сувенири, по която се разхождах по десет пъти и в двете посоки и наистина дишах…
Тази година организаторите са сменили концепцията, ангажирайки всеки уикенд различни улици и отделни идеи, но засега лично аз съм абсолютно разочарована! Миналата седмица се въздържах да пиша за „спортния празник“ на Шишман, който беше заел половината улица, оставяйки един тесен тротоар за хора, колоездачи, бебешки колички, фотографи и масички от близките заведения, а другата половина на улицата беше заета от направо панаирджийски шатри, пълни с нескопосно направени бижута от мъниста, ръчно изрисувани чаши, гръндж торби от плат и „авторски“ дрехи, които повече напомнят на хипарлив магазин втора ръка. Всичко това трае само пет часа в неделя вечер. Определено нямаше място за дишане!
В момента всичко това се повтаря до нас на „Ангел Кънчев“. Под мотото „Словото зове“ видях същите шатри със сувенири и странни дрехи, плюс карти таро, татуировки, рисуване с къна върху дланите, шатра за заклинания или магии, не разбрах точно и едва две-три издателства, напълно непознати за мен, от по-големите само „Жанет 45“ продаваха десетина от най-известните си книги на абсурдно малка масичка. Всичко това отново за броени часове, при това разположено между „Парчевич“ и „Солунска“ – сиреч върху една четвърт от улицата.
Питам се – толкова ли е трудно през август, когато улиците са почти празни и движението е замряло, да се затвори една цяла улица, да се освободи от коли и да се остави просто така два дни, за разходки и чаша кафе навън? Защо трябва навсякъде да се продава нещо, да се слагат навеси и палатки и да се заема свободното пространство, така че разходката да прилича на слалом между висящи или наредени по земята неща? Защо трябва да се слагат гръмки имена, зад които не стои нищо, а не може просто да имаме празник на града, да си вървим без да се оглеждаме на всеки ъгъл и просто… ами да дишаме!
София диша продължава другата седмица на „Пиротска“, а последният уикенд на месеца на площад „Независимост“.
