Като деликатен мирис на празничен сладкиш от квартална пекарна, пробиващ сутрешната мъгла, коледното настроение полека се настанява в душата, пренебрегвайки някои неприятности и злополуки – любими хора в болница, проточило се зъболечение, загубени ръкавици (подарък от добрият старец преди две години)... Равновесието се възстановява... пия греяно малиново вино с приятелка в проливен дъжд, ядем мъфини с компания, гледаме сутрешни постановки по чудесни детски истории, слушаме концерт на виртуоз... Срещаме се със словото покрай Софийския международен литературен фестивал, включващ и предколедния Панаир на книгата.
Покрай втората музикално-поетична вечер в “Микстейп 5” на 5 декември 2014 г. ще мина мимоходом – едно, че двамата със сина ми не я проследихме цялата. Дойдохме рано и заради закъсняващото начало си тръгнахме, а когато се върнахме, не се харесахме с поетичното слово или поне с начина, по който къдрокосата му авторка го представяше... Колкото до музиката... не знам... групата е с много почитатели, ала аз от малка не се разбирам с фолклора. Майка често се шегуваше, че съм “фолклорен нихилист”, а потомството се оказа с подобна наследственост, така че не се заседяхме. Въпреки това заради запазената марка на общуване между майка и син усещането за празничност присъстваше.
От вечерта на 9 декември, когато двамата отидохме на открития същия ден Панаир на книгата, нежното блещукане на спомена от детската ми елха искри и полека-лека пълни душата ми с усмихнатост. Дали на мен така ми се стори, или бе така наистина, но 42-ият международен Панаир на книгата изглеждаше естетично подреден, светъл, на по-голяма площ и имаше красиви места за представянията и четенията, оригинално подредени щандове, добри намаления, много книги, нови и стари...[[more]]Така се случи, че от това първо посещение се сдобих с три книги от скандинавски автори – знаете, Северът е един от акцентите на Литературния фестивал. На новата книга от Софи Оксанен, чието представяне бе завършващо в този първи ден, получих автограф. Финландката с естонски корени е много приятна, колоритна и интригуваща. Момиче от града, с което си заслужава да си запознат.
Хубаво е, че пространството бе добре отоплено и осветено – зима е и това е важно.
На панаира отидохме и в последния негов ден – неделя. Хората може би бяха повече, но сякаш не се почувствах втъкана в навалица, както обикновено се случваше преди време на тези събития. Отчитам го като нещо много положително и не мога да се сдържа да не вметна, че явно добре се е отразила смяната на изглеждащия вечен директор на НДК Христо Друмев – това столично пространство не прилича вече на западащ азиатски битпазар.
На щандовете, от които купихме или разгледахме книги, представящите ги бяха не само учтиви, но и компетентни, а някои дори пристрастни към отделни заглавия, което прави нещата поне за мен вълнуващи. Покупката на книга не бива да е безлична, без страст.
Като цяло, очарована съм от този панаир. Имам нови, интересни книги. Поздравления на организаторите и на участниците! Може би на следващия зимен панаир на книгата някой ще се сети да организира и гардероб или поне места със закачалки. Повярвайте, малко неудобно е да се обикаля наред с пълнещите се с книги торби, дамска чанта и дебела връхна дреха в ръка...
