Дай ми нещо старо, нещо синьо, нещо назаем. Не, не ви описвам сценарий за сватба. Само се чудя как да определя този нашумял не само в интериора стил от няколко години насам, наречен винтидж.
Названието „винтидж”, извън контекста на винопроизводството, който първоначално го е родил, означава стари или нарочно състарени вещи и мебели, създадени по старинни технологии с ретро дизайн, които по-скоро показват старинност и достолепие, а не износеност.
Винтидж са дантелените покривки, плетени на една кука, които бабите ни слагаха по разни шкафове и маси. Винтидж са малки интериорни детайли като лампата, която сме намерили в антикварен магазин или стара рамка за снимка. А може и черно-бяла снимка или нарочно състарена - в нова рамка. Както и стаи с тапети в меки и бонбонени цветове на малки фигурки. В такъв стил са и перлените обици и огърлици, които толкова харесвам. Все чакам подходящо време да ги сложа и да ми стоят адекватно.
Открих една малка сладкарница точно в подобен, леко кукленски стил. Обстановката е уютна като в къщата на някой приказен герой. А има и вкусни домашни курабийки.
Не бях влизала в тази сладкарница и не бях опитвала от розовите мъфини до преди седмица. Срещнах се с приятелка. Тя ми предложи да се видим там, а аз след като видях, че има кът за деца, разбрах, че често ходи, за да може и децата да поиграят, докато тя пие следобедно кафе. Така опитах розовите мъфини, за които ви пиша сега. Сладост погали сетивата ми и орхидеите на бара, който гледа към улицата ми се видяха още по-красиви. Може би и обстановката доста допринасяше или пък приятното обслужване?
Преди време не харесвах нито да експериментирам с храна, която поръчвам в някой ресторант, нито да откривам разни такива приглушени и много топли като атмосфера места. Но понякога се доверявам на тези, които са ги открили вече. Такива се стараем да бъдем и ние за вас.
Адрес: Ул. „Нишава“ 55, София.
