ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Рапсодия в розово

Рапсодия в розово

За финал на двуседмичната си почивка на море избрах Продиджи на Спирит ъф Бургас. За начало на престоя си в Бургас избрах ресторант Розе, за който удобно вече бях прочела в списание „Ева”. Първата ми работа беше да го намеря и да запазя места за вечерта. Беше обяд обаче и най-нормалното нещо на света беше да пробвам кое му е хубавото на този бургаски ресторант освен ужасно приятния буржоазен, староградски интериор.

И така, водена от дълбокото си убеждение, че добрият ресторант не се познава по сложните, а по най-простите предложения в менюто си, поръчах селска салата и пилешка супа. Уау, както се казва на чист български... Салатата не ме изненада особено, но супата... супата беше страхотна. Гъста, богата на вкусове, приятно освежена от спанака, който беше добавен в класическата рецепта. Малко липсваше кисела нотка, щеше да е чудесно, ако поднасяха тази супа с резен лимон...
Вечерта се посветихме на виното, естествено - розе и на откриването на идеалната му компания. Докато избирахме от доста богатата винена листа, чух първите акорди на музикалния фон като приех, напълно неправилно, че са пуснали диск. Оказа се, че в „Розе” изпълняват на живо класическа музика и това съвсем естествено се вписва в атмосферата заведението, на улицата и на града. Абе малко се изхвърлям – по улицата можеш да видиш всякакви люде, най-вече такива по джапанки и „къси гащи”. Но – море, какво да се прави, и това също е част от чара на този ресторант.

Да се върна на менюто  и на по-сложните му предложения. От салатите си струва да опитате  Триколоре и Фрути ди маре. Морските дарове, за разлика от на много други места, бяха задушени с подправки и заляти с дресинг, което превръщаше ястието в много повече от салата. От основните си струва да отбележим пилешките гърди, мариновани в лимон и шафран, свинския врат в бяло вино, пресен пипер и балкански билки и агнешките кюфтета с кисело мляко и кимион. Добавяме превозходните рибни ястия и обещаващите десерти, които обаче  за съжаление не опитах. В толкова прецизно и балансирано меню се учудих да открия толкова любимата ми иначе пица.

Сега чакам да отворят такъв ресторант и тук. Разбира се, трябва да открият улица като Богориди и готвач като този в Бургас. Иначе по-добре да чакам до догодина...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...