Място за приятни срещи с близки и приятели, сгушено в центъра на София. Интериорът заимства от романтичния и много женствен стил на френския Прованс, характерен със своя уют и интимно излъчване. Тук времето сякаш е спряло и определено не толерира типичната за всички ни припряност и желание да хапнем нещо набързо. Тук, дори и през лятото, по-добрият избор е да се настаниш вътре в ресторанта, а не в градината. За съжаление тя не предлага животоспасяващия комфорт и прохлада, тъкмо напротив! Тентите, поставени над масите, затварят пространството и засилват парниковия ефект под тях. Попаднеш ли там, особено на обяд, няма как да не се задъхаш и да не забравиш за какво си дошъл. Да не говорим, че е напълно немислимо да се отдадеш на иначе издържаните и добре обмислени предложения на шеф-готвача. Затова най-добре не експериментирайте, а направо влизайте вътре! Приглушената музика и приятна обстановка дават възможност да се насладите не само на кухнята, но и на компанията си. Нещо, което не е типично за повечето заведения в България.
Менюто е кратко и вълнуващо. Непременно трябва да опитате пастата. Вярвам, че съвсем заслужено ресторантът се нарича Pastorant! Салатите също са истински шедьоври и достойни претенденти за вниманието ви. Салатата „Цезар“ е съвсем истинска и не е за изпускане. В унисон с класическата рецепта, включва дресинг от аншоа – невероятно, но факт! Все пак, това е доста рядко срещано явление из повечето ресторанти из страната, смело наричащи предлаганите от тях смески – салата „Цезар“. Pastorant може да се похвали и с факта, че предлага обедно меню. То добавя още една причина да го посещавате по-често, а и обикновено включва различни от стандартно предлаганите ястия.
С нагласата да опитаме нещо различно и хубаво се спряхме на едно от основните предложения - тартар от сьомга, соеви кълнове, пресни билки и сусамово олио. Останалата част от поръчката беше ясна и не подлежеше на съмнение още преди да сме влезли в ресторанта – вино, вода и и още три вида салата – салата с кус-кус, салата с френско козе сирене и селска с маслини. Уви, пропуснахме да включим хляб в първоначалната си поръчка. Естествено, поръчахме го по-късно, но така и не го получихме или за да сме напълно честни - го отказахме в края на обяда ни. Това обаче не успя да помрачи доброто ни настроение и ние продължихме с естествения завършек на всеки един пълноценен обяд, а именно – капучино и десерт. Хубавото е, че тук десертите са просто невероятни. Имахме възможност да опитаме два истински шедьовъра – маскарпоне с праскови и чизкейк с краставичен дресинг. Честно казано, не съм убедена в наименованието им, защото имах нещастието да си загубя записките. Въпреки това още помня вкуса на великолепния чийзкейк – да, този с краставиците. Не успях да уловя тяхното присъствие,но и не държах на това. Важното е, че открих един страхотен десерт, който определено си струва да запомниш и пробваш, стига да имаш късмета да попаднеш на него!
