ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Паркът на Военна академия

Паркът на Военна академия
Още с влизането се чувствате различно – толкова е спокойно и тихо, не прилича на никой друг парк в София. Не е асфалтирано, излъскано и обновено, просто си е една стара градина – с огромни дървета, шума и шишарки по земята, каменни пътеки и резбована беседка. 
 
Бях оставила парка на академията в онзи списък от места, които са близо и не са спешни и все ще стигна някой ден. И така и не бях ходила до вчера. Поводът беше инициативата „Библиотека под листата“ на фондация „За Оборище“ – същите тези хора са се преборили паркът да бъде отворен за посещения и сега пак те правят възможно човек да прекара няколко идилични часа там с книжка в ръка, взета от специално поставения шкаф с книги. Има всякакви заглавия, за всякакви вкусове, а най-старото издание са разкази на Джек Лондон от 1938-ма година. Стар квартал – стари книги.
Отидох да оставя малко книги, а останах дълго и днес се върнах пак. Толкова особено усещане е да прекрача за миг в съвсем друг свят, замислен и есенно топъл, все едно съм някъде в планината, върховете на дърветата са високо в небето, самотен каменен лъв дебне на края на пътечката и почти очаквам да притичат Хензел и Гретел. 
 
Едно спокойно пътешествие сред природата, което не изисква предварително планиране, дълго пътуване или инвестиции. Просто отидете в парка.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...