Това не е още един бар, доста повече е. За мнозина е Барът, за други - нещо като втори дом. И как иначе – храната все едно вкъщи си я правил /стига да можеш правиш такива неща, де/, кафето – истински добро, декорът – градски, хората – още повече. За питиетата и барманите за съжаление не мога да кажа много, освен че като това е едно от малкото места, на които ако сте с компания, можете да си поръчате коктейл в кана. Това, разбира се, е предимство и ако сте много жаден, а има много хора и не ви се губи и секунда в чакане на следващото питие.
Да се върнем на кухнята, върху нея имам по-добър поглед. Най-голямото й достойнство като изключим простотата, е качеството на продуктите. Пресни, свежи, узрели. Освен това, ако в менюто пише биволска моцарела, можете да бъдете сигурни, че е точно такава. Казвам го, точно защото напоследък биволската моцарела е новото маскарпоне – всички твърдят, че терамисуто се прави по оригинална рецепта, но повечето разчитат, че не правим разлика между маскарпоне и сметана. И тъй, с надеждата, че все пак няма да се наложи в менютата да пише „Моцарела от моцарела”, в One more bar най-често си поръчвам салата. Любимата ми ли, ами не знам, колебая се между няколко, всички очарователно предвидими.
Обичам и доста от сандвичите, особено тези с фокача, много добра фокача, да знаете! Още не съм ходила на неделните брънчове, с които One More Bar ни помага да преборим неделната депресия, но това си е само за моя сметка!
Извън храната съм длъжна да отбележа извънредното струпване на млади, добре облечени, усмихнати хора, които са някак космополитно настроени. Дали мястото ги е създало, или те са създали мястото, няма значение. Понякога местата сами отиват при тези, които ги търсят.
