Градски находки

Мисли глобално, действай Локал-но

  Въпреки че Локал отвори преди има-няма 9 месеца, ние все още продължаваме да се удивляваме на това прекрасно местенце, като че ли е чисто ново. Най-голямото му предимство за мен лично е близостта му до офиса и до дома ми, но тази причина едва ли е достатъчна за всички останали, затова ето и останалите му заслуги, подредени по-скоро без никакъв ред:    Невероятният уют   Най-вероятно дължащ се на факта, че насред заведението се мъдри една голяма маса, на която могат да седят както близки приятели, така и напълно непознати, споделяйки пространството по един не съвсем познат

Мисли глобално, действай Локал-но

 

Въпреки че Локал отвори преди има-няма 9 месеца, ние все още продължаваме да се удивляваме на това прекрасно местенце, като че ли е чисто ново. Най-голямото му предимство за мен лично е близостта му до офиса и до дома ми, но тази причина едва ли е достатъчна за всички останали, затова ето и останалите му заслуги, подредени по-скоро без никакъв ред: 
 
Невероятният уют
 
Най-вероятно дължащ се на факта, че насред заведението се мъдри една голяма маса, на която могат да седят както близки приятели, така и напълно непознати, споделяйки пространството по един не съвсем познат у нас начин. Концепцията всъщност знаем от Dany’s на  Ангел Кънчев, но там масата по-скоро не е въпрос на собствен избор, предвид факта, че иначе почти няма други места. В Локал има, и то никак не са малко. За мен е очарователно, че масите са подредени в една редица, похват, отново използван на други географски ширини. На пръв поглед прекалено близки една до друга, на втори – отново допринасящи за чувството на уют, толкова характерно за това заведение. Не на последно място в този дух е и барът, който повече напомня домашна кухня, ама в някой хубав дом. 
 
Виното
 
В заведението се  предлага огромен избор от вина, някои от които съвсем непознати на нашия пазар. Това, което никога не разбрах, е защо само едно от тях да се предлага на по чаша. Вярно, всяка седмица е различно, но ако си там всеки ден на обяд, както често ми се е случвало, това не е в полза на посетителя... 
 
Кухнята
 
Не мога да не спомена салатата с червено цвекло, портокали и козе сирене, която е истинско свежо изкушение за сетивата, както и любимият хумус, който е чудесно мезе, независимо кога и по какъв повод си минал оттам. Съжалявам само за гризините, които вървяха с хумуса, онзи ден разбрах, че вече не се предлагат.
 
Последно – супите от обедното меню, сред които най-добри са граховата и гаспачото, оле! 
 
Останаха десертите. Тук с прискърбие ще призная, че няма какво толкова да се спомене, освен -десерта от маскарпоне с праскови или нещо такова. Затова ще кажа една добра дума за лимонадата с мента, както и за това, че там хората знаят как се сервира кафе и ще приключа с благодарности към изключително милите момичета, които обикновено ни обслужват.