В сезона на козунаците всички си правим сметката: колко козунака да купим, колко да раздадем, какви да бъдат? Какъв бюджет можем да отделим? А дали ще месим и тази година и ще отделим един цял ден за това? Макар традициите в България да са все още живи и все повече млади хора да се запалват по кулинарното занимание, голяма част от работещите заети хора избират да купят готови печива.

Инфлацията само в първите месеци на годината надмина 13 %, а цените още галопират нагоре. Неизбежно, и козунаците стават по-скъпи. Както всяка година, полемиката колко скъпи са скъпите козунаци не минава без вечните сметки без кръчмаря какво пък толкова има в тези козунаци. Кое е по-важно: цената, вкусът или ръчно правените изделия с истински яйца, мляко, брашно, преминали през 3 пъти втасване и месене на ръка, достойно да се сравни със стабилна фитнес тренировка.

В последните години градските жители все по-често купуват великденски сладкиши от малки бутикови пекарни. Тези места имат уникалното очарование, правят истинска занаятчийска храна от хляб, курабийки, поръчкови торти та до козунаци и погачи. Обикновено цените са поне двойно по-високи от масовия конкурентен продукт, но това има своето обяснение. След пандемията обаче, шоковото постъпване на суровините, тока и горивата са истинско изпитание за оцеляването. 

Sweet Spot е една такава малка пекарна в София. Собственичката Мария Зих прави козунаци само по Великден с предварителна заявка. Сега пече по 10 броя на ден по 500 г всеки. Предлага 3 вкуса: с мармалад и орехи, с шоколад и със стафиди и бадем. Козунаците й са фантастични – като онези на моята баба, на вашата баба и на съседката от детството. Да, точно така, защото козунаците се правят по стара изпитана рецепта по всички правила на сладкарството. Питам Мария защо прави ръчни козунаци при тази тежка конкуренция:

„Вярвам, че всичко, в което е вложена любов и го правя с ръцете си, носи много повече смисъл и много повече вкус и съдържание“, казва сладкарката между поръчката на торта за рожден ден и ръчно правени френски макарони, които толкова се харесват. 

„Започвам в 7 ч сутринта като замесвам тестото, то втасва 3 пъти и готовите изпечени козунаци излизат чак около 3 следобяд. Сами сметнете колко време отнема този процес. Правя всичко на ръка, включително посрещам клиенти, отговарям на телефона и изпращам по куриер поръчките си“, казва Мария.

В третата година от съществуването на малката пекарна, клиентите на Мария избират качеството, но инфлацията вече се усеща от всички. 

„Дори клиентите да оценяват качеството на продуктите ми, след като финансовите им възможности не позволяват, все по-рядко идват и поръчват от мен. Но предпочитат да вземат един път и това да е качествен продукт, отколкото евтин със заместители“, разказва сладкарката. За сравнение, в големите пекарни и сладкарници се пекат по няколко стотин козунака на ден.

Продължава на следващата страница...