Във Варна всеки е творец. Морската шир е такъв благодат за твореца. Може никога да не си писал и думичка на някое смачкано листче, посветено с любов към любимата. Може никога да не си рисувал портрет на лицето, което не можеш да забравиш, на гърба на някоя тетрадката. Но щом морският бриз разбърка мисълта ти и докато се усетиш - вече си надраскал нещо - несвързано, себично, но затова пък ултрамодерно и в крак с настоящето. Хайку може би от рода:
Морето ме целува по крака,
нима съм господар за него?
… Или изгубена душа?
И докато се усетиш и си нарисувал пейзажа на живота си, с всички тоналности на синьото - портрети на вълни. Природата е толкова услужлива за талант. На мнение съм - по-лесно се описва чувство, а по-трудно пейзаж. А как да нарисуваш чувство?
Забелязах това магазинче с оригиналното по детски име “Глухарче“ и неговите картини с балерини, които бяха изложени. Загледах се и дълго съзерцавах танцуващите щрихи.
Не разбирам от техники в изобразителното изкуство, единствено мога да предполагам. Затова попитах за художника и за техниката на рисуване. Татяна Илиева (http://www.tatyanailieva.com)
рисува с акварел, който често се прилага в топографията, или като метод за бързо скициране. Древната техника идва от Китай и имитира игра със светлината като придава ефирност на картината. Гледали сте как водата отразява светлината – на това прилича – на отражение на светлина. Балерините танцуваха в ефирни скици.
Това всъщност е цветарски и арт магазин. Има интересни ръчни картички, картини с морски пейзажи, картини с цветя, букети и акварелните балерини, в които се загледах.
И после реших, че това е точна метафора на женското сърце. Изящно, ранимо, противоречиво, не на фокус. Искрица светлина върху водна повърхност. Не ви ли прилича на образ на балерина? Тя и в танца, и дори уловена за миг на платно изразява едно – чувство.
Ина Ивано е нашият кореспондент във Варна. За себе си Ина казва:
Родена съм в Ст. Загора - град, нали знаете, на липи, поети и, разбира се, всички улици са прави :) Пиша от дете. Имам II място в Национален конкурс за поезия и есе: „Живеем в земята на Ботев“ към Министерството на образованието. Завърших Българска филология в СУ„ Св. Климент Охридски“.
Аз съм едно градско момиче по душа - интересувам се от всичко, свързано със съвременния живот, мода, женското начало, разковничето на младостта…
На 34 години съм, така че мога да се нарека вече ценител, не само консуматор, загубил се в големия град. :)))
