Градски находки

Adi’s Cook & Book

Няма да крия, че бях запленена от магията на Adi’s Cook & Book, още преди да попадна там. Десетки снимки, материали и хвалебствия ме заливаха от всички страни, изграждайки в съзнанието ми един неустоим и приказен образ. Незнайно защо, винаги, когато планирах да отида там, нещо се случваше и не успявах. Странно, все пак локацията е много близо не само до мястото където живея, но и до мястото, където работя. Очакванията градираха, нетърпението ми прехвърляше границите на нормалното и в мен детето започна да недоволства и настоява за своето.

Adi’s Cook & Book

Няма да крия, че бях запленена от магията на Adi’s Cook & Book, още преди да попадна там. Десетки снимки, материали и хвалебствия ме заливаха от всички страни, изграждайки в съзнанието ми един неустоим и приказен образ. Незнайно защо, винаги, когато планирах да отида там, нещо се случваше и не успявах. Странно, все пак локацията е много близо не само до мястото където живея, но и до мястото, където работя. Очакванията градираха, нетърпението ми прехвърляше границите на нормалното и в мен детето започна да недоволства и настоява за своето. Така на една от ежеседмичните ни срещи с момичетата, решихме да посетим Adi’s – направихме резервация и се отправихме натам, с много вълнение и очаквания за един вълшебен и спокоен делничен обяд.
Посрещнаха ни на вратата – всъщност, за да не стане объркване – то няма и друг начин, тъй като не можеш да влезеш,  без да си натиснал звънеца на вратата. Хареса ми – идеята, не посрещането. Момичето беше малко сковано, което ни накара да се почувстваме некомфортно, съвсем не като „у дома”, каквато всъщност е и основната идея на създателката – Ади Цанова. Неприятното чувство мигновено се стопи при вида на приказната градина, разкриваща се пред нас. Влюбих се в тъмно зеления коридор от увивни растения, приканващ ни със своята интимност и низ от малки, семпло декорирани масички за двама.  Нямаше как да се възползваме от неговата покана и се отправихме към масата, на която вече останалите се бяха настанили. Времето беше ужасно горещо и трябва да призная, това вече беше започнало да ми влияе. Имах нужда от прохлада и вкусен обяд, за да разсея негативната емоция, надигаща се в мен.
Уви, това с прохладата нямаше как да се получи. Всичко вещаеше тъкмо обратното. Прогнозата за прохладно време бе разбита на пух и прах още преди обяд. Това, че аз се бях облякла според прогнозата, не интересуваше времето и то бавно настъпваше със жежки стъпки към поредния температурен рекорд. За съжаление в Adi’s Cook & Book обстановката също беше нажежена. Прекрасният платнен навес не успяваше да ни спаси от прежурящите слънчеви лъчи, тъкмо напротив - допринасяше за засилването на парниковия ефект и допълнително вдигаше градусите. С помощта на едно от любезните момичета, направихме опит за преодоляване на проблема, привличайки на наша страна един вентилаторите, внимателно настанени по краищата на градината. Не се получи, но все пак опитахме. Казах си – „Стига! Спри! Наслади се на момента! Не оставяй времето да ти отнеме от удоволствието.” Концентрирах се! – Воала – Получи се! Забелязах прекрасната маса – покривката, чашите (обичам, когато ми сервират водата в чаша за вино), приборите и сервиза за хранене, който веднага ме накара да се почувам като у дома.
Харесах много балоните. Те бяха навсякъде – обещаващи, приканващи със своите пъстри цветове и възможности.  Прииска ми се да полетя, точно както в детското филмче „UP” на Уолт Дисни.  Независимо от жегата, успях да се насладя на интериора, всичко беше семпло и подредено, без претенция и излишни детайли. Открих множество предмети и мебели, които ме впечатлиха, харесвам и дори някои от тях притежавам. Явно имаме много допирни точки с хората, които са вдъхнали живот на това място. Всеки кът е уникален и индивидуален, позволяващ да се отпуснеш и да се почувстваш в свои води.
Отнесох се, забравяйки това, за което съм дошла. Огледах се, видях какво са поръчали момичетата и реших, че ще заложа на нещо различно. Все пак, няма как да споделим цялостното си впечатление, без да опитаме максимален брой неща – вино, салати, основно и десерт. Масата бързо се преобрази – вино, салати, паста и вода – вярвам най-важната напитка през лятото. Салатите звучаха и изглеждаха великолепно, нещо което за съжаление не мога да кажа и за вкуса. Почти във всяка от тях имаше някакъв проблем: презряло киви в „лятната с гъби и патешко филе”; изсъхнали листенца маруля в  „свежата с пушена риба тон”, в „традиционната софийска” също имаше нещо, но определено не помня какво.
Истината е, че никой не си дояде салатата – нещо, което рядко се случва, особено при нас. Прясната паста за деня – „Папарделе Ал Салмон” беше изключително вкусна, не беше преварена, както обикновено се случва в повечето ресторанти. Десертите – Ах, десертите... поръчахме, последователно, абсолютно всички с надеждата да попаднем на нещо интересно – тирамису, шоколадова пирамида, вълшебство....Добре, че противно на всички около мен, настоях да ни донесат и френския тарт, за да не се разочаровам напълно. За мен десертите са и винаги са били най-важното. Готова съм да се примиря с почти всичко, но не и със скучен десерт. Честно е да кажа, че не съм експерт, а се движа в преценките си единствено и само от собствения си вкус и предпочитания. Вероятно на друг  гореспоменатите предложения биха му допаднали.
Да си призная, идеята на Adi’s Cook & Book много ми допада – да създадеш такова място, не е никак лесно и ще се радвам да започнат да се появяват колкото се може повече такива места. Книгите също са съществена част от мястото, все пак Adi’s Cook & Book е и книжарница. Нямам идея колко хора в действителност знаят и се възползват от услугите й, но самият факт, че може да се гмурнеш сред толкова много заглавия, звучи приятно и примамливо, най-вече когато искаш да останеш сам и да се насладиш на компанията на една приятна книга и кафе. Мисля, че Adi’s за мен ще е приятно местенце, където да отида на кафе сама или с приятелки, защото поне в този момент вярвам, че това е най-силната му страна.