ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 места на ул. „Оборище“, от които задължително си пускаме снимка в Инстаграм

4 места на ул. „Оборище“, от които задължително си пускаме снимка в Инстаграм

Снимки: Станислав Димитров

Пренасям се на още една от любимите ми улици в София – „Оборище“, на която винаги мога да открия нещо вкусно за хапване, да се насладя на чаша розе или просто да се разходя и да запечатам още един кадър за Инстаграм.

Едно от любимите ми места се намира още в началото й, на номер 9. Да, онази ярко жълта къща, която обаче е малко скрита и точно това й е хубавото, защото остава леко встрани от шумотевицата на колите, които преминават непрекъснато. В Crazy Diamond неведнъж сме снимали, но и през седмицата обичам да си открадвам малко време за обяд – независимо дали се настанявам вътре, в някоя от уютните стаи на къщата, или навън в красивата градина. В менюто винаги откривам нещо вкусно за хапване и трудно устоявам на десертите, които са различни всеки ден.

Когато бързам или искам да си взема нещо за вкъщи, задължително минавам през „Хлебар“, където всеки ден има различно обедно меню. Да не говоря за гризините и баниците им, като особено любима ми е тази с картофи и манатарки, която ме пренася директно в детството. Това се отнася и за крем карамела, с който също често обичам да се глезя, загърбвайки гузната си съвест при желанието за десерт. Просто си взимам, снимам и отивам по задачи.

И още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...