Градски находки

3 зелени оазиса в София с красива история и дебела сянка за малко спокойствие

Може да ви се струва скандално, но не смятам, че парковете и градинките са места за кучета и велосипеди и че трябва да си имат ограда и работно време.

3 зелени оазиса в София с красива история и дебела сянка за малко спокойствие

Снимка: Leah Kelley
 

Може да ви се струва скандално, но не смятам, че парковете и градинките са места за кучета и велосипеди и че трябва да си имат ограда и работно време. Знам какво ще ми кажете, но с времето ще видите, че съм права. Като казвам това, местата в София, където няма риск да бъдеш връхлетян от куче, нито да се отдръпнеш с плонж от алеята, за да се „пазиш“ от нечие колело, не са чак толкова много. За сметка на това са красиви. Не са натоварени и са истинска идилия.

Паркът на Военна академия

Може да ви изглежда затворен, но е отворен за посетители от 2010 г. Огражденията тук са голям плюс (знаете прословутата ограда от 1895 цеви на пушки, които са били в ръцете на войници, участвали във войните за национално обединение).

Пaркът е проектиран от архитект Фридрих Грюнангер, на когото софиянци дължат и Духовната академия, Синагогата, сградите на сегашното турско посолство, къщата на Яблански и др. В последните години паркът изглежда все по-добре.

През лятото се организират и много събития, постановки, концерти – в момента тече фестивалът „София МОНО“ например. Но това, което е важно за целите ни, е, че там можете да си вземете не само глътка по-чист и свеж въздух, да се разходите на сянка, а и да останете малко на спокойствие.


Университетската ботаническа градина

Добре, там няма много сянка, освен една по-специална, но Ботаническата градина е истински оазис в сърцето на София, където човек може да забрави за момент всичко, което го заобикаля и да се наслади на 2500 растителни вида, разположени на площ от 5 декара. Разбира се, има къде да се поседне, но най-важното е, че е спокойно и красиво. Трябва само да платите символичен вход. 

Това е най-старата ботаническа градина в България. Създадена е през 1892 г. от професор д-р Стефан Георгиев. На откриването й е засаден летен дъб, който днес прави дебелата сянка, за която споменах. В корените му цар Фердинанд е поставил златна пара. Този вид дъб е там, за да напомня за дъбравите, покривали някога Софийското поле. 


Една по-специална част от Борисовата градина

Парк + София = Борисовата градина. Но „среща в шест на Ариана“ отдавна не е код за софиянци (или поне за тези софиянци, които знаят този израз) за спокойна разходка след работа. Все пак в селекцията ми не мога да отмина Борисовата градина, защото е прекрасна и огромна! Най-хубаво и спокойно е нагоре около и след бул. „Яворов“, където паркът се превръща в гора.

Първото име на Борисовата градина е „Разсадник“. След раждането на княз Борис Търновски паркът е преименуван. Задачата да се построи този парк на мястото на освободен от турски военен полигон терен, е възложена през 1882 г. на швейцареца Даниел Неф от кмета Иван Хаджиев. Езерото с лилиите, което е любимо на всички ни, е направено на мястото на мочурище. През 1903 г. пък слатинските шопи били много против пасищата им да се превърнат в парк. Стига се дори до престрелка, при която загиват двама военни, а десетки са ранени. София е изглеждала доста различно по онова време...