Umbrella Academy – изненадващо емоционален и привличащ

От февруари чаках да му дойде времето на този сериал, за който четох много и почти навсякъде. Netflix oтново провокира и никак не разочарова с тази странна и много интересна история. В Umbrella Academy се разказва за ексцентричен милиардер, който осиновява 7 от общо 43 деца, родени в един и същи ден от майки, които не са били бременни. Кръщава ги по номера и ги отглежда като супергерои, а едно от тях, 7 (Елън Пейдж) изглежда или няма никаква свръхсила, или е точно обратното.

Напоследък светът не може без супергерои. Това не е много добра новина, защото говори за несигурност и морална нужда от някой, който да поддържа духа и да посочва кое е добро и кое зло, така че – когато няма лидери, лидерите се измислят.

В Umbrella Academy има много от привличащото и забавното във всеки комикс, но в същото време има и по-дълбока история за семейство, за отношения, за дълги раздели и събирания, за поемането по различен път, за израстването и приемането, въпреки всичко.

Сър Реджиналд Харгрийвс (Колм Фиоре) умира, което води до събиране на децата от 1 до 7 (с някои изключения) у дома – странно, голямо място, където икономът е мъдро, еволюирало шимпанзе Пого (Адам Гудли), а мама е Степфордска съпруга, която всяка вечер се зарежда в електрическата мрежа. Освен тях има и пътуващ през времето убиец – Ча-Ча (Мери Джей Блайдж) и още няколко странни хора, които, по някаква причина, се опитват да възпрепятстват борбата на 5 да предотврати края на света.

Umbrella Academy можеше и да бъде просто глупав екшън, но всъщност е изненадващо емоционален, проникновен и малко тъжен филм, гравитиращ към разочарованията и нанесените рани от отношенията, които са сякаш неизбежни във всяко семейство. Включително и такова, съставено от супергерои.