Изкуство

София филм фест: "Мистър Джоунс"

И една актуална и задължителна за популяризиране тема

София филм фест: "Мистър Джоунс"

Имаше само един филм на тазгодишния 23-ти София Филм Фест, заради който бих излязла от зоната си на комфорт (в която все повече затъвам с годините) – "Мистър Джоунс", на голямата полска режисьорка Агнешка Холанд. Е, покрай това присъствах на церемониите по откриването и закриването, награждаването, гледах и още два добри филма, "Да ходиш по вода" и "Зелената книга". Така да се каже – позакърпих дупките в образованието си и филмовата си култура, но това е съвсем друга тема.

Разочарована съм от недостатъчно пълната зала, както и от факта, че доста от посетителите си тръгнаха след  тържествената част. Аз също, както каза самата Агнешка Холанд, смятам, че темата на филма й е важна. И заради начина, по който трябва да работи един истински журналист, и заради недостатъчното изговаряне на темата за едно ужасяващо престъпление – Гладомора в Украйна.

Покрай засилващата се соц носталгия и полугласната почти реабилитация на Йосиф Сталин, както и други обезпокояващи елементи от политическата реалност в съвремието ни, за мен това е една актуална и задължителна за популяризиране и осмисляне тема.

Само един млад журналист –  Гарет Джоунс (роден в Бари, Уелс), с упорство и подпомогнат от добронамерени познати, не се отказва да търси отговори и не се примирява с дадените официални обяснения.  В ролята е любимият ми Джеймс Нортън от "Гранчестер". Гарет Джоунс наскоро е взел интервю от спечелилия изборите в Германия – Хитлер, той има намерение да получи интервю и от Сталин. Получил е виза за СССР и е настанен с всички останали чуждестранни специалисти и журналисти в луксозен хотел в Москва – "Метрополитен". Патетичните декларации за необходимите жертви по пътя на един светъл и справедлив свят не спират младия човек и той успява с малко хитрост да се изплъзне от "златната клетка" и да стигне до безрадостните, сковани от студ и осеяни с трупове на измрели от глад хора, плодородни черноземни поля около град Харков. И да разбере истината, която се крие зад щедро харчещата държава, в един несъвзел се от кризата свят.

Филмът поставя моралния и етичен проблем за отговорността на журналиста, за истината, за избора, за отговорността, гражданския дълг и смелостта, за обективността, която не бива да бъде изкривявана от идеологията.

Без да прекалява с натуралистични кадри, умело използвайки контраста между сивотата на гладната зима и лукса на вагоните за партийни фукционери (червеното кадифе, отрупаните с храна и напитки маси, разгулните вечерни партита), филмът би могъл да не ви остави да спите. Дори само с кадъра на оранжевия портокал сред премалели от глад хора. Силен, предупреждаващ, въздействащ – заслужава си да гледате "Мистър Джоунс"! 

5+1 неща от миналото, които не ни липсват...