Изкуство

Маги Джиленхол в „Учителката от детската градина“

Филм на Сара Коланджело

Маги Джиленхол в „Учителката от детската градина“

Снимки: Pinterest

С твърде голямо закъснение по HBO GO се появи филмът от миналата година "Учителката от детската градина" на Сара Коланджело (Little Accidents), спечелил режисьорската награда на фестивала "Сънданс" (Dramatic) и с оценка едва 6.7 в IMDb. Шокиращ, разтърсващ и предизвикващ размисъл. Липсата на Маги Джиленхол и дори на филма сред номинациите за "Оскар" (или за независимите отличия през 2018-а) е пълна загадка за мен. Може би единствената причина е, че е римейк на израелския филм със същото заглавие на Надав Лапид (който през февруари получи "Златна мечка" с новия си проект).

Лиза Спинели (Маги Джиленхол) е учителка в детска градина в Ню Йорк, стройна жена с едри черти и приятно интелигентно лице. Омъжена е за тромавия, но лъчезарен Грант (Майкъл Чернъс), има и две деца, които обаче се чудят дали ги харесва (освен че ги обича), защото постоянно ги критикува. Може би криза на средната възраст и носталгия по неосъществените грандиозни мечти? Един ден в нейно присъствие петгодишният Джими Рой (Паркър Севак), дребно и затворено индийче с остро личице и доверчиви очи, изстрелва впечатляващо и талантливо... стихотворение.

Тя си го записва и го представя за свое пред привлекателния преподавател Саймън (Гаел Гарсия Бернал), при когото ходи на курс по художествено писане на поезия (още един симптом на криза и неудовлетвореност?!). Пълничката, отвеяна и вечно закъсняваща домашна помощничка Бека (Роса Салазар), която взима Джими от градината, подхвърля, че той често рецитира, докато се лута и върти отнесено. И Лиза кара детето да ѝ се обажда по телефона с думите "имам стихотворение", когато се вдъхнови, или да ѝ го казва, когато е в детската градина.

Дори се среща с баща му Нихил Рой (Аджай Найду), едър и арогантен мъж с полулегален бизнес, който й казва, че стиховете са неговия брат, който е неудачник. И докато Лиза продължава да представя стиховете за свои и да флиртува с възхитения Саймън, се чудим дали наистина това не са рими, прочетени от чичо на племенник, който ги е наизустил. Едва ли, а учителката решава да покаже истинския автор и да предизвика сензация на литературно четене, на което е поканена. Нихил е категорично против.

Манията на Лиза по Джими е толкова мащабна и дълбоко лична, че се чудим и дали няма и сексуален привкус. Тя хитро го изолира от всички останали и го обсебва, задушава го с внимание, възхита и плаха неумела нежност. После, отчаяна от околната апатия, от бездушието и незаинтересоваността, от баналността на времето и тесногръдата повърхностна прагматичност на хората, които са улисани от ежедневието и нямат очи за красотата на чистото изкуство и грандиозността на таланта, тя прави безумна и фатална постъпка. Уплашена, че една дарба ще потъне в тинята на посредствеността, Лиза бърка подхода и се самоунищожава, защото "ще изтрият Джими, както са изтрили и нея" (всичко е лично, много лично). А накрая, когато чуваме "имам стихотворение", сърцата ни се късат от безпомощната обреченост.

 

Гениалните сестри Бронте на екран!

Гениалните сестри Бронте на екран!