Наградата, която този филм спечели в Кан, е в категорията „Особен поглед“ и едва ли може да се измисли по-подходящо име. Защото този филм е забележителен и безспорно заслужава награди – до момента те са около две дузини – но той е също така необичаен, почти физически некомфортен за гледане и е, да, особен поглед върху света.
Режисьор и съавтор на сценария е иранецът със шведски паспорт Али Абаси. Асоциациите със собствената му съдба и проблемите с адаптацията и приемането в Швеция изглеждат предсказуеми, но са факт – именно това е първоначалният му импулс да се заеме с произведението на Йон Айвиде Линдквист.
Тина работи на границата, по-конкретно на морската граница на Швеция, където минават пътниците от фериботите. Тя има свръхчувствителни сетива и буквално надушва лошите хора. Тина живее на границата и в много по-буквален смисъл – тя има почти свръхестествена връзка с природата, животните не се страхуват от нея, а хората, напротив, са по-скоро резервирани.
Един ден през митницата минава Воре, който досущ прилича на Тина. Тя надушва нещо у него, но така и не знае какво – може би това е просто неговата различност. Тина и Воре са особен вид същества и срещата им ще ги накара да преосмислят отношенията си със света и с хората, които ги заобикалят.
Малко прекалено мрачен и страшен за моя вкус и с главни герои, които са потресаващо гримирани (филмът е с номинация за Оскар в категорията), „Граница“ е от онези филми, които са хем некомфортни, хем направо не можеш да отделиш очи от екрана. Тина и Воре са грозни, но всичко останало, гората и природата са снимани прекрасно и във филма има кадри, които са почти омагьосващи.
Въпросите за човешкото и отвъдното, за доброто и лошото, за човечността и нейното друго, за любовта и интимността са част от киното от самото му начало и е трудно да се намери толкова необичаен поглед. „Граница“ определено ще ви изненада и ще ви замисли – киното го прави все по-рядко.
