Изкуство

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва

Пътешествие за сърцето и ума на голям екран.

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва

Фестивал "Менар"

В този филм любовта напуска всички. Главната героиня е изоставена от женения си любовник, сестра й е напуснала съпруга си, който все още я обича и се надява, че ще върне семейството си, леля й е вдовица и си спомня с умиление за съпруга си, а приятелката й отнема чужд мъж. Само племенницата й, малката Негар, получава обич от всички и е като малко сърчице, което свързва семейството.

„Майчинство“ се нарича филмът на младата иранска режисьорка Рогие Таваколи и в него символично майчинството е онази обич, която никога не изчезва и която жените в семейството предават една на друга. Възрастната леля, отгледала племенничките си като свои деца и все още тяхна майка в старостта си, когато животът ги връща в дома й. Младата Нава, главната героиня на филма, която безпомощна наблюдава последните дни на сестра си Голнар и остава единствена майка на племенничката си. Дори бащата на малката Негар отстъпва и оставя детето в дома на лелите, защото само у жената обичта изглежда никога не свършва.

Преди прожекцията на филма посланикът на Иран в България каза, че новото иранско кино (след Ислямската революция) е фокусирано върху семейните ценности и жените. Има се предвид официално подкрепеното от държавата кино и този филм е именно такъв. Това наистина е много личен, женски филм, в който няма никакъв социален елемент. От друга страна, за всяка от нас е ясно, че когато емоциите ни завладеят, светът наоколо просто няма никакво значение и ние живеем водени само от чувствата, както са всички жени във филма.

Филмът е сниман в Язд, родният град на Рогие Таваколи, който е обявен за паметник на културата от ЮНЕСКО. Къщите с пясъчен цвят, проходите между сградите, красивите вътрешни дворчета с шадравани и портокалови дървета, плоските покриви над града – всичко това е част от действието, неразделна част от преживяванията на героините и придава на филма една допълнителна меланхолия и очарование. Това беше първият ми филм на тазгодишния фестивал „Менар“ и очаквах именно това – друго кино, друга реалност. Пътешествие за сърцето и ума на голям екран.