Изкуство

„Дъще моя": Коя е истинската майка?

Вторият филм на Лаура Биспури

Вторият филм на Лаура Биспури - „Дъще моя“, участва в Берлин и беше забелязан и номиниран от италианските кинокритици (въпреки не особено високата оценка в IMDb). Едно чисто женско произведение на изкуството, но не като самоцел, а драматургически оправдано, със силна оригинална история и бурни емоции.

Някъде сред прашните поля на Сицилия, в малък градец, Тина (Валерия Голино, все така хубава и талантлива 30 години след "Рейнман") - запазена отрудена жена с чар и привлекателност, се грижи заедно с инертния си, грозноват (но мил, любящ и работлив) мъж за малката си дъщеря Витория (Сара Касу) – дребно, пъргаво динамо с рижа коса, лунички и остро личице. Истинската майка на Витория обаче (никой не знае, въпреки приликата) е Анжелика (Алба Рорвахер), похотлива и порочна блондинка с дълги крака и свободно предизикателно поведение, която се занимава с фермерство, но е пред фалит. Някога тя трезво е решила, че не става за родител и е дала бебето на бездетната двойка добри хора.

В процеса на действието Витория инстинктивно, по нюх и усет, се оказва привлечена от Анжелика. Двете тайно се сприятеляват, а Тина научава и е ужасена. Този внезапен майчински инстинкт при Анжелика се оказва прагматична алчност и пресметлива меркантилност, но Тина (и добрите хора имат пристъпи на дребнавост) се опитва да настрои момичето срещу истинската му майка и така само възбужда нейното упорство, инат и опърничавост. А трябваше само да остави нещата на естествения им ход и да чака разочарованието и прозрението да обхванат Витория... И все пак трагедията не е опция (хубаво е, когато филмът има наистина женска чувствителност) – Анжелика не е без душа, а Витория не е лишена от очи и сърце. За Тина винаги сме знаели, че е силна и великодушна, само е трябвало и тя да си го припомни.

Автор: Бистра Андреева

Гениалните сестри Бронте на екран

Гениалните сестри Бронте на екран!