Една приятелка ми беше казала, че е плакала на този филм почти през цялото време, а тя на филми не плаче. Плакал е целият киносалон всъщност. "Да се превърнеш в Астрид" дойде при мен в точния момент, катарзисно преживяване, и признавам си, изобщо не съм знаела истинската история на Астрид Линдгрен.
Филмът започва с нея – такава, каквато я знаем от снимките. Виждаме възрастна жена, която е по-скоро като силует в приглушената светлина на стаята. Тя отваря и чете всяко едно от купищата писма от почитатели. Децата я обожават. Посвещават й стихотворения, песни, рисунки. Задават й въпроси, леко наивни, но винаги правилни. И точно тези моменти, тези детски послания са нишката, която преминава деликатно през целия филм.
Пренасяме се десетилетия назад в една типично по шведски сурова зима. Астрид Ериксон е на 16 години и живее в родния си град Вимербю, провинция Смоланд. Запознаваме се със семейството й, в което тя трудно се вписва, защото е... различна. Това шведско момиче с плитки носи бунта в себе си. Бунт, непокорство и сила, които по един или друг (но винаги очарователен) начин присъстват у героите в книгите, написани от нея години по-късно.
Астрид забременява на 18. Преминава през целия възможен ад, през който би могла да премине една жена и майка. Принудена е да роди бебето си в Дания и да го остави там. Загубва всичко, но не спира. И се бори, при това напълно сама.
Синът й Ласе е вече на няколко годинки, когато тя трябва да намери път към него. Реално той не я припознава като своя майка, защото е израснал в дома на друга жена. Астрид наема квартира в Стокхолм, където нищо не е лесно, тя се бори сама отново. И една вечер, когато той е болен, започва да му разказва за онези деца, на които им е хрумнало да спят с крака върху възглавницата...
Преди време в някакъв български сайт или блог бях прочела много крайно мнение за Астрид Линдгрен и нейната Пипи. Каква е тази книга, в която сами деца се скитат по цял ден, не ходят на училище, живеят в някакъв фантасмагоричен свят, на какво би научила една такава книга нашите деца... И след този филм знам отговора повече от всякога: на свобода. Книгите на Астрид Линдгрен учат на свобода, на мечти, на непокорство, на любов. Това е всичко, от което всъщност имат нужда децата. И всичко, което заедно с болката е превърнало малката Астрид Ериксон в голямата Астрид Линдгрен.
