Филм, пълен с чудни гледки от любимия ми Берлин и достатъчно известни артисти, е трудно да нарека глупав, но това е тъжната истина.
Филмът Berlin I Love You е част от поредицата кино обяснения в любов на различни градове. Гледала съм някои от предишните части и макар да не са някакви шедьоври, със сигурност са приятни и припомнят за любими места или провокират мечти за нови такива.
Филмът за Берлин отговаря на всички клишета за този град и макар че повечето от тях са верни, не успява да ги надскочи в нито един момент. Усещането на всеки чужденец, че в Берлин е у дома си, се дължи на уникалната смесица от хора в града, от които по статистика три четвърти не са берлинчани. Независимо от кой край на света попаднете в Берлин, той ще ви приеме, никой няма да ви гледа с подозрение, да мърмори зад гърба ви или да ви откаже чаша бира. Имигранти, улични музиканти, травестити или просто самотни души, Берлин е дом за всички.
Това е и сюжетът на филма, в който актьори като Хелън Мирън, Люк Уилсън, Мики Рурк, Кийра Найтли и много други се опитват, почти без изключение несполучливо, да вдъхнат живот на схематични герои, които попадат в банални ситуации и изричат предсказуеми неща. Гледах филма на два пъти и за три дни бях забравила почти напълно какво се е случило в първата половина.
Филм с привлекателно заглавие за един град, който заслужава обяснение в любов, но не по този начин.