Sundance е може би най-интересният кинофестивал за любителите на американското кино и по-специално независимото игрално и документално кино. Не е случайно, че киноманите следят какво се случва на този фестивал повече, отколкото на Оскарите. Те са скучни.
Всяка година по това време, от 1978-а насам, фестивалът се провежда в градчето Парк Сити с население под 8 хиляди души насред щата Юта. Едно абсолютно алтернативно място за кино, което е нависоко (над 2000 м) и е студено. Накратко, възможно най-далеч от Холивуд. Тук няма червен килим, дизайнерски рокли, класации кой как е облечен – има само кино и готини хора. Като Кира Седжуик и Кевин Бейкън, които онзи ден се появиха ето така:
Как този фестивал в „нищото“ става едно от най-значимите събития в киното в света, на което са изгрели звездите на режисьори като Стивън Содъбърг и Дарън Аронофски, засега оставям настрана. Но не мога да не спомена, че името на фестивала не е името на града (както се смята погрешно) – фестивалът Sundance е кръстен на героя Сънданс Кид от филма „Буч Касиди и Сънданс кид“.
И ако вече сте усетили леката и приятна атмосфера, трябва да знаете също, че програмата на Sundance е важна, защото на него се представят и най-хубавите филми, които киноманите трябва да следят през годината. Фестивалът тече в момента (приключва на 3 февруари) и вече започнаха да изскачат някои от важните заглавия на 2019-а. Остава да си ги запишем, да чакаме и гледаме! Ето например пет от тях:
After The Wedding
After The Wedding е американска адаптация на датския филм от 2006 г., с който се откри фестивала. Сценарист и режисьор е Барт Фройндлих, който се явява и съпруг на Джулиан Мур. Разказва се за директорка на сиропиталище в Индия (Мишел Уилямс), която пътува до Ню Йорк, за да се срещне със спонсор на сиропиталището (Джулиан Мур), а по пътя я чакат неочаквани ситуации и жизнени обрати.
Елена Миланова
Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата My Italian Days.
;void(0);){kind=link}
