Будителките

Констанца Ляпчева – бездетната майка на българските деца

Констанца Ляпчева, родена на 22 март 1887 г., е един от примерите за първа дама в държавата

Констанца Ляпчева – бездетната майка на българските деца

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

През 1930 г. в Обществото на народите една българка се занимава с въпросите за трафика на жени, злоупотребата на родителите със здравето и силите на децата им и побоя в семейството. Тази българка се казва Констанца Ляпчева и е съпруга на тогавашния премиер на България. Самата тя бездетна, Констанца посвещава живота си на благотворителност в името на децата и постига забележителни резултати. Тя и съпругът й завещават цялото си имущество на държавата. Независимо от това днес малцина помнят техния жест, а гробът им е напълно изоставен и буренясал.

Констанца се ражда на 22 март 1887 г. в семейството на д-р Петрович. Родителите й осигуряват прекрасно образование – тя учи в Швейцария, освен това има отлично възпитание и култура. Владеенето на няколко европейски езика и личното й обаяние са решаващ фактор в нейната кариера. През 1911 г. тя се омъжва за Андрей Ляпчев, тогава министър на финансите. Той е на 45 години, доста по-възрастен от съпругата си. Известно е, че Ляпчев е молил Екатерина Каравелова за ръката на дъщеря й Виола и огорчен от отказа, който получава, години наред остава ерген. 

Констанца Ляпчева е един от примерите за първа дама в държавата, превъзхождаща съпруга си като произход. Тя е с по-добро образование от неговото – той така и не завършил следването си. Макар и да няма преки доказателства, вероятно тя е оказвала немалко влияние върху политическата дейност на Ляпчев, който три пъти е министър-председател и заема различни министерски кресла. Със сигурност Констанца е изцяло отговорна за подобряването на маниерите и външния му вид, тъй като е много по-изискана и добре възпитана. Случвало се дори да му прави забележки на публични места. Няколко години след сватбата избягала в Европа с друг мъж, но когато парите им свършили, се прибрала при мъжа си, който я прибрал безропотно. По този повод Андрей Ляпчев казвал, цитирайки „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“ 

    Има още...


Онова, с което Констанца трябва да остане завинаги в историята на България, е нейната благотворителна дейност. Днес е почти невъзможно да си представим, че с усилията само на един човек за няколко десетилетия у нас са постигнати такива резултати. Констанца започва от нулата, а след смъртта й през 1942 г.  благодарение на работата й в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1 870 дневни домове, 4 380 трапезарии, 121 летовища и пр.

Тя е председател на Съюза за закрила на децата на България до самия си край. Членува в почти всички други благотворителни организации на София, в много от тях е в управителния орган. Член е и на няколко международни организации, включително към Обществото на народите. Няма област на общественото подпомагане, в която тя да не е взела участие. Благодарение на Констанца Ляпчева дейностите по отглеждане и възпитание на децата стават обект на правото и получават законодателна защита, а майчинството е признато като изключително важна социална функция. По нейна инициатива през 1927 г. за първи път се чества 1 юни като Ден на детето. Тя урежда първите домове за подслон на бедстващи деца, за подготовка на социални работнички, летни лагери и игрища за деца, които са принудени сами да изкарват прехраната си. През 1939 г.  дарява имот и сграда в Долна баня за сиропиталище, което и до днес носи нейното име. Най-важно е нейното отношение – тя вярвала, че благотворителността не бива да се разглежда като форма на милостиня, а като жест на хуманност и любов.

Семейство Ляпчеви завещали цялото си имущество на България – Андрей Ляпчев – на БАН, а след него Констанца – на Съюза за закрила на децата в България. След 1944 г. съюзът прекратява дейността си. През 1951 г. е разпуснат, защото дейността по грижите за децата е одържавена. Констанца Ляпчева остава в историята, незаслужено забравена.

По материали от книгата "Първите дами на Царска България" от Цветанка Кьосева

Припомняме ви историята на още една забележителна българка...

С подкрепата на БХК.