Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието.
***
Градската библиотека в София. Влизали ли сте в нея? Преди това застанете пред централния вход и вдигнете глава нагоре – ще видите двете скулптури на фасадата – един мъж, символ на строителството и една жена, която олицетворява архитектурата. В този случай препратката е абсолютно буквална – тази монументална, красива сграда е построена по проект на архитект Виктория Ангелова-Винарова, и то когато тя е едва 24-годишна.
Архитект Винарова е първата жена в историята на България, която печели обществена поръчка.
Годината е 1926 и конкурсът е за сграда на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Младата жена го печели и през следващите шест години лично ръководи строежа. Същата година тя печели и конкурса за Дома на правниците, но инвеститорът решава, че тя е твърде млада, за да й бъде поверен надзорът на такъв голям строеж и го дава на други архитекти.
Виктория Василева Ангелова е родена през 1902 година във Велико Търново и е внучка на единствената дъщеря на Никола Златарски. Баща й Васил Ангелов е търговец, учил в Англия и кръщава дъщеря си на кралица Виктория. След завършване на средното си образование Виктория Ангелова заминава да учи най-напред във Виена, а след това във ВТУ Дрезден при проф. М.Дюлфер, където се дипломира през 1925 година.
Кариерата й на архитект е кратка и е свързана основно със строителство на обществени сгради, като за много от тях тя печели обществени конкурси. Първоначално след завръщането си в България работи в МОСПБ при Пенчо Койчев, където от 1936 до 1938 година ръководи проектантската секция, след това със съпруга си арх. Борис Винаров (брат на Бистра Винарова-Радева) основават свое бюро в София, което изгаря по време на бомбардировките. От 1944 година до ранната си смърт през 1946 година архитект Винарова отговаря за строителството на здравни сгради към Министерство на здравето.
Виктория Ангелова-Винарова не е първата, но е най-известната архитектка в България от периода между двете войни. За съжаление някои от създадените от нея сгради са разрушени по време на бомбардировките, най-известната сред тях е Държавната художествена галерия към ДХА, която се е намирала на мястото на днешния хотел „Радисън“.
Днес, за щастие, много от проектираните от Виктория Винарова сгради са все още в отлично състояние:
– преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, бул. "Цар Освободител" 1, София;
– Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия "Отец Паисий"), ул. "Искър" 61, София (реализиран след смъртта ѝ);
– Инфекциозна болница в София;
– жилищна кооперация на ул. "Московска" 37, София;
– преустройство и разширение на Девическата гимназия, Велико Търново;
– Окръжната палата в Кърджали – съвместно с арх. Чавдар Мутафов;
– санаториума за гръдоболни край с. Радунци, Казанлъшко (който е последният й проект).
Виктория Винарова не само имала мъжка професия, тя имала и необходимите качества да се справя с предизвикателствата на тази тежка работа.
Късо подстригана и с цигара в ръка, тя надзиравала лично строежа на своите сгради и се твърди, че строителите на Природонаучния музей разрушили една стена до основи, след като получили подобаващо рязък коментар.
През 2006 година Софийска градска художествена галерия организира изложба „Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България.“ Оказва се, че не малко от знаковите сгради в София, а и в други градове, всъщност са създадени от жени или с участието на жени – Съдебната палата, Министерство на финансите и много други. Имената на тези жени са неизвестни, но сградите им са тук, спомени от камък.
*Част от информацията е от каталога на „Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България.“с автор Любинка Стоилова
С подкрепата на БХК.
