В петицата на най-добрите филми на 90-те без дискусии е китайският "Сбогом, спътнице моя" на Чен Кайге, спечелил "Златна палма" в Кан (поделена с "Пианото") и с две номинации за "Оскар". Оценката в IMDb съвсем справедливо е 8.1!
Още от деца, обучавани садистично и жестоко, но продуктивно и творчески в тънкостите на китайската историческа опера от педантичния, праволинеен и фанатичен педагог Учителя Гуан (Ки Лу), Чен Дией (самоубилият се голям Лесли Чън) и Дуан Яолу (Фенги Джан) са близки и неразделни приятели. [[quote:0]] Чен, който е женствен, крехък, слаб, с живи очи и кукленски черти, но с желязна воля, играе женските роли. Дуан, който е мъжествен, едър, масивен, с грубо месесто лице и исполинска сила, но по-лесен за пречупване и податлив на влияния, играе, разбира се, ролите на императори и пълководци. Между тях се настанява грациозната, съблазнителна и екзотична красавица Джу Ксиен (Гон Ли, разбира се), еротична "бомба", бивша проститутка. Тя се омъжва за Дуан, а Чен е явно хомосексуален и ревнив спрямо Дуан, затова и настъпват конфликтите, разривите, лютите кавги, дългото сърдене и кратките сдобрявания.
Действието обхваща размирните, бурни и диви години от 1915-а, през Гражданската и Втората световна война, японската окупация, господството на националистите на генералисимус Чан Кай Ше (всъщност Кай Шек) и триумфа на комунистите и Мао Дзе Дун. През цялото време позициите на Чен и Дуан се сменят. За компромисите, терзанията и жертвите другият не е нужно да научава (представленията продължават въпреки катаклизмите), независимо че първият тихомълком благородно прави множество от тях, за да запази втория, докато Джу просто балансира, бори се за щастието си и скъпернически го пази.
Важни герои са политическият опортюнист, въжеиграч и хлъзгав сервилен изпълнител, нужен на всяка власт, Юан (Ю Ге), нещо като мениджър на операта и временно любовник на Чен, и сиракът Яо Си (Хан Лей), открит на улицата и отгледан с много любов пак от Чен, но отплатил се на благодетеля си с предателство, подлост, коварство и публично унижение. [[more]] Епохата и събитията са уж само фон на една колосална и монументална любовна/приятелска история. Докато японците, бидейки жестоки и сурови, все пак имат вкус и влечение към хубавото и майсторско изкуство, комунистите превръщат всички в сива безлична маса чрез повсеместен терор и пречупване на волята. Това е достатъчно, за да стъпче самоуважението и достойнството и да прекърше цели съдби.
Сцената с взаимните обвинения на площада, показваща иначе почтени добри хора като низки предатели в състояние на изстъпление и афект, спасяващи панически кожата в изкривен свят на беззаконие и произвол на примати, е велика! Филмът завършва както и започва, със самообесване (има неща, които сам не можеш да си простиш). А между двамата приятели също всичко отдавна е опошлено, омърсено и опорочено, просто някой трябва да вземе задължителното решение, с което донякъде да запази достойнството си...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
