Тази година навършвам 40 – време за равносметка. Макар че съм човек, склонен да анализира по всяко време – досадно или полезно умение, зависи. Та...
Научих, че когато излезеш от стандарта, можеш да получиш някои неприятни и някои полезни уроци – като да научиш нещо ново за себе си (от рода на "никога не съм мислела, че ще попадна в такава ситуация"), като да разшириш собствените си граници и ценности, а и да престанеш да зависиш толкова от чуждото мнение. Предполагам, че това е един от задължителните уроци на зрялата възраст.
Научих, че не е задължително с напредъка на годините да изглеждаш по-зле (основен женски страх) – понякога на 40 изглеждаш по-добре, отколкото на 35. Външността обикновено е отражение на вътрешността... [[quote:0]] Научих, че за любовта и страстта винаги има какво да се научи още. И е в твоя полза да продължаваш да учиш.
Научих, че не само аз, а и доста жени опознават себе си истински именно към 35-ата си година – след раждането на дете, след опита в дългогодишна връзка, след утвърждаването в дадена професия. И изведнъж им прищраква кои са всъщност и какво в действителност желаят.
Осъзнах, че съм направила доста грешки в живота си. А мета-урокът е, че тези грешки са били необходими, за да стигна до по-добър живот и до по-вярна своя версия. Така че няма нито смисъл, нито полза да съжалявам за грешките. Макар че егото ми не блести както някога...
Научих, че никога не е късно да промениш представата за себе си – както в собствените си очи, така и в чуждите. Първото винаги е по-трудно.
Научих, че приятелствата понякога те спасяват, когато нищо друго не успява. И понякога се изхабяват, когато най-малко очакваш. [[quote:1]] Научих, че в любовта не е нужно да има предписания, очаквания и гаранции. Че любовта без притежание е необходим урок, за да стигнеш един ден до възможността за по-осъзната и всеотдайна любов.
Научих, че самотата е кучка, приятел, учител, необходимост. И не спира да бъде периодично някое от тези неща.
Научих, че ограниченията живеят в мен, а не в обстоятелствата и в хората около мен. Друго е да вкусиш на практика тази мъдрост...
Осъзнах, че всяка любовна връзка в живота е стъпало нагоре (ако си отворен за уроците й) – след всеки край те чака по-хубаво начало.
Научих, че "всичко започва от детството" (както казва Стела Даскалова). И колкото и да пренебрегваш, забравяш или отричаш миналото си, то подмолно гризе вътре в теб и ще намери начини да се материализира в настоящия ти живот. Така че е по-добре да осветиш чудовището, да му дадеш име и да го опитомиш (което отнема около един живот).
Научих, че щастието е мит. И това много опрости нещата. Сега не гоня невъзможен идеал, а колекционирам стойностни мигове.
Осъзнах, че понякога не се чувстваш достатъчно добър в нещо не защото си сбъркан, а защото то не е твоето нещо, не е твоят път. Самооценката ти не бива да зависи от чужди критерии за успех и щастие.
Научих, че трудностите в детството или в младостта могат да бъдат използвани за оправдание цял живот. А могат да бъдат и стимул за личностно развитие.
Научих, че ако трябва да избираш между два лоши варианта, е добре да избереш онзи, в който не жертваш съкровена част от себе си. С всичко друго някак ще се справиш.
Научих, че хората винаги ще те критикуват за това кой си и какво правиш. Но никой от тях няма да влезе в кожата ти и да изживее твоите болки и твоите радости. Така че – какво значение има в какво вярват другите? Имат си техен живот, в който да прилагат своите вярвания. [[quote:2]] Научих, че силата и слабостта са условни понятия. Не само са субективни за различните хора, времена и обстоятелства, но и не се изключват едно друго. Типично за противоположности, те живеят вътре в мен и са ме разграфили на географски области. Да се идентифицирам само с едната от тях е... политически некоректно.
Осъзнах, че нещата, които ме вдъхновяваха на 15, са същите неща, които не са спирали да ми вдъхват страст цял живот. И че на 35 е време да им обърна заслуженото внимание.
Научих, че след определена възраст хората сериозно подценяват нуждата си от удоволствие и забавление. И това е голяма грешка.
Научих, че няма да намеря в другите хора обичта, която дължа на себе си. Още един мъдър съвет, който в практиката се учи трудно.
Научих, че песимист може да се трансформира в позитивист. Ей, Богу, може!
Научих, че за мен балансът е илюзия. Колкото и да го търся, най-близкото до него е редуването на различни крайности. Въпрос на характер и степен на израстване, предполагам... [[quote:3]] Научих, че когато някоя катастрофа те изблъска от магистралата на живота, известно време оплакваш смачканите тенекии, изгубения прав път, способността си да шофираш... а после откриваш, че кривият междуселищен път е много по-интересен и твой, а ти вероятно можеш да летиш над и извън него, не е нужно да шофираш по зададената права.
Научих, че родителите допускат повече грешки от другите хора. И че няма как да е иначе. Затова заслужават уважение и прошка.
Научих, че няма по-удовлетворяващо и смислено нещо от това да бъдеш верен на себе си. И че до 35 е добре да научиш кой си. Защото от 35 до 40 са поправителните изпити.
Научих се да не се страхувам толкова от промяната. Защото тя е обратното на смъртта. Дори когато е вид смърт.
Научих, че всичко е вярно – някъде, за някого. И че едното вярно не е по-важно от другото вярно, те просто съществуват. Затова всяка позиция може да бъде защитена или оспорена. И понякога е въпрос на обстоятелства, а не на твърди убеждения, от коя страна на спора ще се окажеш. [[more]] Научих, че съм надценявала любовта. Мислейки, че тя може всичко. Оказва се, че тя само свети през призмата на конкретния човек. В тази връзка съм подценявала трудността на хората да бъдат кристални и фокусирани.
Научих, че изобщо не съм толкова умна и знаеща, колкото си мислех на 30. Осъзнах, че младите са толкова самоуверени именно защото не знаят колко неща не знаят. Освен това вярват, че имат време да научат и пробват всичко.
Научих, че винаги има какво да научиш още. За себе си, за другите, за смисъла и посоката. И че това е прекрасно! Жив си, докато учиш!
Aнтония Нотева е на почти 40 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.
